“Полет над кукувиче гнездо” в Народен театър “Иван Вазов”, Голяма сцена

Представете си пълна зала с хора, притихнали, не смеят да помръднат, камо ли да издадат някакъв звук. Вниманието им дотолкова е погълнато от случващото се на сцената, че дори дишането е едва забележимо. Публиката е като едно огромна смълчана маса, мигове преди да стане бурно и да ръкопляска, да крещи “Браво”, да отдава почит и да осъзнава какво се е случило току що…
Аз бях на балкона и отделих няколко секунди на тази красива гледка. А цялото ми същество беше сякаш мощно халосано от някаква невидима сила и тепърва пред мен се разкриваха толкова много въпроси. И ми се плачеше.

 “Полет над кукувиче гнездо” е постановка, която препоръчвам абсолютно на всички. Бих я класирала като най-силната и въздействаща, която съм гледала през този сезон (2011-2012).

Докато бях на работа, разбрах, че пиесата продължава повече от три часа и се подготвих като за война! Толкова храна изядох, купих си шоколад, вода и всичко необходимо и се приготвих да ги издържа тези три часа независимо как!
Оказа се съвсем ненужно. Дори не разбрах как е минало толкова много време!
Историята се развива бавно и методично, въведени сме в ежедневието на една обикновена лудница. Изведнъж се появява човек на име МакМърфи (Деян Донков) – шумен, наперен, арогантен, без всякакви обноски, но затова пък много смешен!
И от поредния затворен в себе си луд става тартор на цялото отделение с подкрепа от всички, освен от главните, разбира се. Силата и енергията сякаш кипят от него, нежеланието за примирение към системата и правилата водят до хиляди комични ситуации. Човек, бунтуващ се срещу съдбата си и срещу тази на околните! Човек, който желае промяна и разнообразие.

И така в смях идва времето на първия антракт.
Продължението на постановката ни доказва за поредн път, че обикновено в живота, този, който се различава от нормите, който руши установения ред, макар и за по-добро, бива премахнат и обезуражен. А многото слаби души са способни да пречупят една силна.

Постановката ме съкруши. В главата ми изникнаха хиляди въпроси. Исках просто да седна някъде и да мисля за неправдата, за това как всички сме дирижирани от някого, за това колко трябва да си силен, за това как променяш хората и техния свят, за това как всичко зависи от теб, или пък не..
Затова как лудницата всъщност е живота навън!

Мога да изпиша още десетки редове, толкова разтърсена не съм се чувствала отдавна. Драматично трогателна пиеса, чудесна пиеса!

Ако се чудите коя театрална постановка да изберете, идете на “Полет над кукувиче гнездо” на Александър Морфов!

“Снегирьов” в Народен Театър “Иван Вазов”, Камерна сцена

Руско.Тежко. Класичеко.

Една доста кратка постановка, която те оставя малко объркан, малко тъжен и повечко доволен, че си я гледал.

Задушевната атмосфера на Камерната зала сякаш спомага да съпреживееш личната драма на Снегирьов и неговото семейство. Драма като хиляди други, но тази те докосва и те оставя доволен поради липсата на ясен край. Някакво огромно задоволство изпитах поради горния факт и сякаш изведнъж оцених положително пиесата.

Няма какво кой знае да се каже за постановката – всичко е кратко и ясно. Остава да отидете да я гледате. И бъдете подготвени да излезнете от театъра в 8 и 20.

“Боси в парка” в Народен театър “Иван Вазов”, сцена “Сълза и Смях”

Накратко – двама млади и влюбени току що оженени. Жената (Нети!) избира и наема апартамент под наем, без знанието на мъжа – следват комични ситуации и коментари относно неправилният избор.
Младата двойка си има роднини, съседи, проблеми в работата, липса на мебели – извор на един куп нови комични ситуации.
Следва първият и много драматичен скандал между двамата, породен от първите признаци на различие – драма и смях. И много, ама много истерия.
Следва още малко драма.
После идва хепи енд.

На мен, лично, ми беше доста тежко на места – мудно, бавно… Според моите приятели, всичко било точно и много се забавлявали, т.е. всичко отново е относително.

Но пиесата (като цяло) е ведра, смешна и неангажираща. А и Нети си заслужава да се гледа, или поне на мен ми харесва.

Така че си отделете едни 2 часа без антракт, а после мислете какво пък толкова лошо и неразумно има в това да ходиш бос в парка при минус 10 градуса?

“Красиви тела” в Народен Театър “Иван Вазов”, сцена “Сълза и Смях”

Изцяло женска история за шест приятелки, които се събират да отпразнуват бременността на една от тях.
Жест жени, шест различни живота. Шест различни вида любов, страх, разочарование, успех, самота, мечти…
Интимни разговори и откровения.
За нещата, които си мислим, но не казваме, за нещата, които всички правим, но не обсъждаме. За това как не знаеш нищо дори за тези, които са най-близо до теб.

Всичко това представено ни от очарователен актьорски състав (Силвия Лулчева, Нона Йотова, Стефания Колева, Кристина Янева, Искра Ангелова, Антоанета Добрева – Нети), с голяма доза хумор. Открояваща роля и игра на Стефания Колева!
Има моменти, в които ти се струва, че пиесата върви мудно или пък се чудиш къде ше му излезе края, но накрая оставаш доволен от видяното.
Особено много ми хареса хрумването за големия подвижен екран, сякаш кино и театър се преплитат по един умел, интересен начин.

Ето го и антипода на пиесата “Тестостерон”. А официалният плакат на постановката събира погледите на мъже и жени. Но красиви, голи тела в самата пиеса няма!
Не мога да пропусна и тъжния, макар и смешен факт, че за първи път “чух” спящ човек в публиката. Да, всеки е чувал за спящи в театъра, ето, че и аз попаднах на такива най-накрая. Не беше красиво. Още по-малко уважително. Ако стоях близо до него, поне бих го побутнала да не вдига излишен шум с хъркането си.

Все едно не се е случвало.

Забавна, разведряваща, макар и драматична на моменти, пиеса, която си заслужава да се посети. Подходяща и за мъже и жени.

Поздрав с песента за всички гледали постановката.

Театрални споделяния:)

Харесват ми пълните театрални салони, почти толкова много, колкото и празните.
Харесва ми, когато някоя постановка ме разочарова, защото имам категорично мнение за нея.
Харесва ми да оглеждам хората и тавана от мястото си.
Харесва ми и няма да спра да гледам злобно и дори да мърморя възмутено, всеки собственик на включен телефон по време на пиеса.
Харесва ми как закъснявам за срещата “в без 15 пред театъра”, а всички приятели са вече там.
Харесва ми да си проправям път между опашките обсъждащи и шумни хора, напиращи да излезнат от театъра и да нося усмивка на лицето си, или пък сълзи в очите си, а после да потъвам в бесните си, преплитащи се, блъскащи мисли, породени от току що видяното и преживяното. Дори не си спомням обратния път към вкъщи, защото съм заета…в главата ми пак има театър!

Една година, откакто реших да пиша собствени, абсолютно непрофесионални ревюта на театралните пиеси, които гледам. Думата “ревю” не е подходяща. Това е споделяне на емоции и мисли, опит за кратък преразказ. И всичко, което ми е направило впечатление. И понякога се оплаквам от хората в публиката! И това, че съм гладна или жадна, а пиесата е неочаквано дълга!
И дори имам крайна и много трудно постижима цел – да дам ясна препоръка на чудещия се, коя пиеса да избере. Да го убедя, или пък да го откажа от избора му?

Имам едва 12 публикувани постановки, поне за още толкова не съм казала нищо и съжалявам.

Надявам се тази традиция да оцелее повече от една година.

А някой ден трябва да напиша Топ 10 на моите постановки! Би било полезно.
Или поне би било успокояващо да си мисля така.

Благодаря на всеки прочел дори две изречения от моите аматьорски споделяния:)

“Рейс” в Народен театър “Иван Вазов”, сцена “Сълза и смях”

Седях и се чудех как може да отида на постановка с толкова скучно име! Поне да беше автобус или…трактор? Но рейс! И подскочих от изненада, когато разпознах, че на сцената съвсем логично има декор на рейс!
А останалото е една безумна история разиграла се…ами, в един градски рейс. Къде другаде?
Търсейки повече информация в нета, стана ясно, че пиесата се играе повече от 27 години на българската сцена! Изцяло родна история, която имаме късмет да гледаме нецензурирана и с оригинален край, както е обявено в много заглавия. А познатия актьорски състав ни разсмива почти два часа, и то от един рейс.
Колко е логично, оставайки без хляб, да зарежеш всичко и да тръгнеш с бясна скорост към родното място? И защо като ти писне от всичко, няма нищо по-хубаво от това да се прибереш? Дори и ако те чакат само топли спомени, но не и хляб. А това, че в момент на лудост повличаш и други хора в своето приключение, си е закон! Но те трудно биха дали хляба си (и ракията си!), макар и да има вероятност да се спасят от “сигурна смърт”.

Качете се на рейса и гледайте!

Пощенска картичка

Пощенска картичка.
Истинска, хартиена пощенска картичка, която те чака в твоята пощенска кутия.
Изписана на ръка, изпратена и адресирана до теб.
Пропътувала хиляди километри, за да достигне своята крайна цел и да изпълни дълга си. A, мисля, че е много отговорно да си една пощенска каартичка.
Колко пъти отворих кутията с надежда да намеря нещо за мен, а все намирах сметки и ненужно много каталози и реклами, които с такова удоволствие рециклирам.
А сега, тя е там, седи и ме чака да я взема, да я прочета, да я поставя на видно място в стаята и да и се усмихвам доволно през следващите 2 седмици.

Мило е. И ми липсва.

Кога за последно пратихте пощенска картичка по пощата? Помните ли марките и пликовете, които, за да се залепят, се облизваха? Помните ли чувството, когато пускате писмото в кутията на пощата. И ежедневното вълнение при проверка на кутията после? Едно време събирахме марки и старите пожълтели картички на баба ми в колекции. Сега се опитвам да събера спомените си от хилядите, разпиляни вечери и сутрини по заведения и барове (но това е друга тема!)

Макар на пръв поглед картичките да преминават през период на забрава и неактивност, те могат да бъдат намерени във всяка книжарница, библиотека, и всякакви специализирани или не магазини.

Реших да посветя декември, освен на хендмейд подаръци и на пощенските картички. Размених адреси с всичките ми познати в чужбина, които, за моя голяма изненада, приеха с охота да участват в това старовремско начинание. И не защото е декември, и не защото Коледа наближава, а просто защото е хубаво.

А после открих и едно чудесно местенце в Интернет пространството, където всеки желаещ да прати и получи картичка трябва да посети.

www.postcrossing.com – нещо като bookcrossing, само че с картички. И с участието на Snail Mail, т.е. пощенските служби.

Идеята е проста. Искаш и получаващ случаен адрес на непознат, на когото да пратиш картичка. След като тя бъде получена, е твой ред да получиш. Незнайно от къде и от кого.

Не мислих повече от 5 минути и се регистрирах в сайта. Можеш да пращаш най-много 5 картички наведнъж. Едва, когато всичко се получи, получаваш и ти. Всичко е точно и лесно.

Чудесно място за колекционери, които могат да опишат подробно какво търсят, или просто за авантюристи, които искат да се докоснат до далечни краища на света , без да напускат дома си.

Когато богът на любовта се влюби в…пеперуда

 

…
Етейн я нямаше.

Сигурно бе загинала.

И богът на любовта скърбеше. Ангъс спря да ходи в света на хората и любовта изчезна от Бенба. Накрая самата богиня Дану бе принудена да събере всичките си сили, за да излекува сина си.
Но все пак Ангъс никога не оздравя напълно. Затова и любовта се превърна в най-крехкото и променливо се чувство, красиво, но страшно, животворно, но и смъртоносно.
…

” – Но..но какво е нужно, за да оцелеете?
- Вяра! – отвърна приказният странник и слезе по склона, сетне се сля с мъглата и изчезна.”

 www.juliefainart.com - невъзможно красиви приказни изображения

Бъди Еко, бъди Арт – избери хендмейд подаръци за празниците!

По-малко от 3 седмици до Коледа.
Почнахте ли да пазарувате? Хвана ли ви всеобщата истерия?Прекарахте ли вече няколко дни обикаляйки магазините и моловете?Доволни ли сте от това, което се купили за близки и приятели? А те дали ще бъдат доволни?

Във Интернет пространството масово се въртят съобщения, страници, групи и статии за една Еко Коледа, за подкрепа на малкия бизнес, подкрепа на хендмейд творците, вместо на големи корпорации убиващи уникалността и замърсяващи планетата….

Накратко ще обобщя основната идея.

Хендмейд изделията са почти толкова популярни, колкото и моловете и големите фирми. Ето и основните разлики и плюсове, които би трябвало да ви накарат да дадете шанс на ръчно създадените стоки.

* Ако търсите нещо наистина уникално е много по-вероятно да го намерите създадено от частен творец.

* Купувайки нещо ръчно направено, се подсигурявате, че няма да срещате подаръка си във всеки втори магазин или на всеки втори човек.

* Избирайки хендмейд, подкрепяте изкуството, уникалността, таланта.

* Подкрепяте идеята за един нов икономически модел – вашият продукт е бил изработен без помощта на хиляди машини, използват се дори рециклирани материали, т.е. вие изразявате своята скромна, лична подкрепа към планетата ни.

* Ръчно правените неща носят в себе си положителен заряд и енергия. Някой, някъде е решил да създаде нещо красиво, защото е почувствал, че иска да го направи, за да изрази себе си, или за да даде воля на таланта си. Те не са продукт на управлявани от хората машини, безлично създадени клонинги.

* Хендмейд изкуството крие романтика и загриженост. 

* Когато избираш такъв продукт, ти създаваш връзка и опознаваш твореца и неговите творения. Когато купуваш от голяма фирма, подкрепяш масова световна идея, налагаща ни какво е модерно сега.

Хендмейд не се ограничава само с плетени чорапки, обеци и гривнички с мъниста. Има ръчно създадени мебели, дрехи, декорации, картини, картички, свещи, сапуни и хиляди други продукти и приспособления.

Мога да изпиша страници за плюсовете на ръчно създадените неща, а повечето от вас вероятно са много добре запознати.
Ако не се чувствате способни да заложите изцяло на хендмейд продукцията, може да закупите поне едно нещо. Бъдете сигурни, че ще има зарадвани – най-малко артистът, от когото сте купили, ще ви запомни! А и вие ще се докоснете до магията на ръчното творчество.

Решили сте вече да сте еко. Искате хендмейд продукти. Сега остава въпросът откъде и как.

Десетките малки магазинчета и галерии за бижута, декорации, сувенири и въобще красиви неща, често са поле за изява на много хора с малък бизнес.
В интернет простанството и особено във Facebook е пълно със странички на родни артисти предлагащи творчестото си на достъпни цени. Някои предлагат безплатна доставка до градове в България, стига да поемете инициативата да се поинтересувате.
За истинските ценители е меката на хендмейд идеологията – www.etsy.com с уникални творения от цял свят. Повечето магазини доставят и до нашата страна.
Ако потърсите в Google, може да откриете поне още десетина сайта за подобна продукция.

Надявам се, че това не е поредната статия, която прехвърлихте с цел да откриете нещо ново. Всичко отдавна е казано и написано. Това е просто поредният стимул.

А сега вземете лист хартия, химикал и напишете нещо на свой близък или приятел. Нарисувайте му нещо или опаковайте сами подаръка си. Спомнете си какво беше да държите ножица и цветни моливи в ръка. Ще се почувствате чудесно, и е сигурно, че това ще бъде запомнено по-добре от чудесния пуловер от онзи магазин в мола, който взехте на разпродажба.

Нека всеки творец, прочел тази статия остави коментар с линк към своите изделия!

P.S. Всички изображения приложени тук са свободно свалени от Интернет.

“Осъдени души” в Народен театър “Иван Вазов”, сцена “Сълза и смях”

Крясъците и виковете в българския театър понякога ми идват малко в повече. Не знам дали е най-добрият начин за израз на силни емоции и драматизъм и не е моя работа, но главата ми кънти след две поредни крещящи пиеси в два поредни дни. Вероятно това е мой личен лош избор.

Абстрахирайки се от горното,  се чудя какво точно да напиша за постановката на Осъдени души. Прочетох книгата преди много години в гимназията. Останали са ми само спомените за Фани, отец Ередия, морфина, Испания и размирното, болно време. Спомените за една пожертвана, отчаяна любов.

Пиесата сякаш остави различно емоционално впечатление от това на книгата. Основните моменти бяха набелязани, но предадени някак безстрастно. Освен ако крясъците нямат основна цел да символизират страст и драма.

А може би това е само мое впечатление и не съм разбрала напълно същината. Доволна съм, че гледах пиесата – сюжетът, актьорите също са добри (Елена Петрова, Христо Чешмеджиев, Емануела Шкодрева и други познати имена сред любителите на театралното изкуство).
Остана едно неясно чувство. Дали отново да хулим поредния опит за пресъздаване на нещо доказало ценността си във времето като класика, или да бъдем широкоскроени и да възприемем видяното без излишна доза мъмрене. Никой не е казал, че пиесата трябва да достигне висотата на написаното произведение. Никой не е казал, че трябва да бъде и точно копие на книгата. Тя може да бъде един добър опит за освежаване на спомените, или предизвикване на интерес у всички, които не са запознати с творчеството на Димитър Димов. Запознаване с българската класика в рамките на два часа. И затовя мисля, че е важно да се гледа. Роден сюжет за неостаряваща любовна история.